bay4o написа:Прочетох спора и все пак си мисля, че обвиняемият, след като и превлечен такъв /не съм съгласен с колегите, които считат, че заподозреният се превръща в обвиняем след първото процесуялно - следствено действие, тъй като с него се счита за образувано досъдебното производство, а нормата на чл. 219 НПК е категорична/. От една страна, обвиняемият също може да иска пред съдия да бъдат разпитани свидетели, които биха могли да свидетелстват в негова полза. В повечето лично на мен известни случаи обаче защитата изобщо не и се занимава с досъдебното производство, а отнася директно исканията си пред съда, защото за последните 10 години не съм срещал съдия, който да откаже събирането на гласни доказателства в полза на обвиняемия, а това, дали ще ги кредитира, си е негово решение.
Така и така съм почнал, в примерен казус за изнасилване, пострадалата, особено е ако е малолетна или непълнолетна, а може и девствена, дали би било удачно водещият разследването първо да привлече лицето като обвиняем и след това да я разпитва по реда на 223 НПК в негово присъствие?! А ако не я разпита пред съдия преди лицето да е привлечено като обвиняем дали може да се приеме, че са налице "достатъчно доказателства" по смисъла на чл. 219 ал. 1 от НПК? Само питам.
Нещо не сме се разбрали, колега.В никакъв случай обв.не става такъв от първото действие по разследването изобщо.Би могъл да стане такъв или по -скоро, следва да стане, с първото действие по разследване срещу него.Какво значи - "срещу него"- с негово участие, независимо дали има принуда или не, когато в делото до момента на това действие по разследването се съдържат "уличаващи го данни"/ .По това чл.219, ал.2 се различава от 212,ал.2.219,ал.2 се различава от 219, ал.1 по "достатъчността " на доказателствата.По 219, ал.2 не е необходимо да са достаточно.Същото пише и в чл.356, ал.4 и 362, ал.4.При бързото и незабавното пр-во , обв се счита такъв от първото действие по разследване срещу него.В общите правила - той "може " да бъде констутиран с това първо действие, или по "нормалния начин".Проблемът на прилагането идва от това "може" в 219, ал.2- задължително ли е да се прилага чл.219, ал.2, ако се извършва действие по разследване срещу лицето, за което има уличаващия доказателства или не е задължително и се процедира по общия ред.
Никой и по никакъв начин не оспорва "суверенното " право на обвинителя да привлича към нак.отговорност когото намери за правилно, когато намери за правилно, по квалификация, която намери за вярна.
За това, че всички док.искания на защитата се адресират до съда- сте прав и има логика - това е централната фаза.А и без това исканията на предявяване са обречени на провал, защото срокът за разследване обикновено е изтекъл.
Чл.219, ал.2 в досъд.про-во в настоящия му вид не се прилага и възражения на това основание не се уважават.
А що се касае до примера- да, тактически не е удачно пострадалата от изнасилване да бъде разпитвана пред съдия, с участието на подс.Но същата тази пострадала, ще се изправи срещу същия този обвиняем, или няколко обв., заедно с няколкото им защитници, лице в лице в съдебна фаза.Така че това, което й спестяваме, е само време.Друг е въпроса, че по начало нейния разпит/ на пострадали от насилие/ трябва да се извършва с участието на психотерапевт, и/или на лице, на което пострадалата има доверие.
Аргументът Ви, че разпитът на пострадалата съдържа именно обвинителните доказателства, въз основа на които ще се повдига обвинение, е верен.Въпросът е- а след това? А след това - като ще изземваме сравнителен биолог.материал, примерно, от посочения от нея за извършител, не е ли нормално, преди да го изземем, да го конституираме като обв., или ще го изземваме от свидетел?Защото и това се е случвало.
Този текст - на неформалното обвиняване по чл.219, ал.2 просто трябва да се формулира като хората или изобщо да изчезне.Страх ни е да не обвиним, без достатъчно доказетлства, от една страна, от друга може да се случи така, че неформално обвиняваме, но лицето няма правата на обв.А именно обв.е фигурата с най-много права и гаранции в процеса.Но спорът си е малко теор.Но текстът сигурно не е сложен за "красота".
А честно казано - за мен никоя от тези практики не са кой знае какъв проблем.

Защото не съм убедена,че процедирането - по единия - или другия начин/ 219, ал.1 или по ал.2/ води до качествено различни практически/доказателствени/ резултати.Но има изключения.
И ако се върна пак по темата

- ако обвинение не е повдигнато, и действия срещу лицето не са извършвани/ така, че да е налице основание по чл.219, ал.2/, разпитът пред съдия на свидетел, си е напълно допустим, когато обв.не е конституиран

според мен.
Умори ме тая тема.
