Сложен казус

[pisnami]

Здравейте, не съм юрист и бих искала един съвет. Попаднах в един доста сложен юридически казус - става дума за легализация на документи във Франция, които трябва да послужат в България. Оказва се, че между Бг и Франция има спогодба - Договор за правна помощ, предвиждащ освобождаването от легализация (чл.23 май беше), НО също така се оказва, че НЯКОИ български институции (нотариус, съд) не признават този договор и държат на легализацията. Сега съм поставена в ситуацията - френският служител категорично отказва да издаде апостил на вече заверени нотариално документи, понеже се позовава на въпросния договор. От своя страна Бг нотариуса също се пъне и отказва да признае документ без апостил независимо, че по закон не е необходимо. Аз вече се консултирах с човек от консулския правен отдел във МВНР и той каза, че когато става дума за по-сериозни документи, касаещи прехвърляне на имущество (както е в случая), Бг нотариусът си има основания да не желае да признае френския документ без апостил, ВЪПРЕКИ договора... Но, ние сме можели да обжалваме отказа му, понеже международните закони били над националните. Но на мен хич не ми се ще да се стига дотам, тъй като не разполагам с нужното време за това. Та въпросът ми е - някой сблъсквал ли се е с подобно безумие????? И какво бихте ме посъветвали да направя в случая. (от френското ведомство категорично отказаха да поставят апостил, при положение, че не е необходимо)

[razli4na]

Френските служби да Ви откажат писмено и да посочат аргументи. После се обадете.

[pisnami]

Оф, той френският служител просто не му се занимава, това е. В общи линии отрязаха ни като кисела краставица. А аргумените са "не можем да вървим срещу закона, а законът повелява, че апостил не е необходим и точка"
Сега се надявам на "милостта" на българския нотариус (в което леко се съмнявам) да признае един закон, който в крайна сметка си важи и в България !(до къде стигнахме, че да се надяваме законите да бъдат спазени)

[iata]

имате конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, Хагска конвенция, в сила за България от 30 Април 2001. Тази конвенция задължава държавите да признават за легализиран всеки документ от посочените в чл. 1, който носи апостил. В същото време чл. 3 предвижда, че формалната процедура не може да се изисква в случаите, в които ... договореност между двете държави я изключват, опростяват или освобождават документа от легализация. Каквото освобождаване е налице съгласно чл. 23 от ДПП с Франция.
Самият ДПП изисква определена форма за да се признават в едната държава публичните актове на другата. Тази форма трябва да спазите.

2001 Април МВнР издаде във връзка с влизането в сила на Хагската конвенция "изисквания за оформяне на документите", както и "общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина". В тях пише, че преводите се заверяват, ако са оформени, легализирани
1. с оригинален апостил
2. съгласно разпоредбите на ДПП, ако в тях е предвидено освобождаване от легализация, когато се прилага съответния ДПП.
Освен това пише, че е препоръчително документът да има поне апостил. "Такова оформяне е препоръчително, особено за заверявани от местен нотариус документи..., тъй като чрез поставения апостил българските органи ще получат съответните гаранции за правомощията на чуждестранния нотариус, извършил удостоверяването на документа."
Изводът е, че френските Ви колеги са прави, а БГ нотариуса не е чел конвенцията.

[pisnami]

Благодаря ви за отговорите, проблемът се разреши - адвокатът ми занесе на нотариуса да прочете конвенцията плюс ДПП и той ще признае договора за правната помощ и съответно ще приеме документите без апостил. Но пак късмет, че нотариусът се оказа читав, а и адвокатът ми беше убедителен. А съществуваше възможност да ми откаже, което потвърждава мнението ми, че си има големи противоречия, уловки, вратички и т.н. в законите. (то ако нямаше, адвокатите кво щяха да работят )