ТР по ТД 2/2013

[gkamenov]

Напълно съм съгласен и с Мелли.Но пейстнатот решение касае хипотеза,при която заповедта за изпълнение не е влязла в законна сила.А при влязла в сила такава наистина иска по чл.124 ГПК ще се яви недопустим.

[ivanov_p]

Из мотивите по т. 14 от ТР:

Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа
на несъдебно изпълнително основание манифестира желанието на
кредитора да започне принудително изпълнение, като ползва облекчен
ред за снабдяване с изпълнителен лист – то не е действие на същинско
принудително изпълнение, но е пряко насочено към същинския
изпълнителен процес и съставлява действие за принудително
изпълнение. Това е активно поведение на кредитора, а давността е
последица на бездействието. Кредиторът не бива под страх от
погасяването на вземането по давност, да е принуден да предяви
вземането си с иск.

Новият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на
иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен
след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита
прекъсната със заявлението. Отмененият ГПК не съдържа подобна
уредба, поради което на молбата за издаване на изпълнителен лист не
може да бъде придадено действие да прекъсва давността.

Това го пиша не за да обсъждам колегите, те имат и много правилни решения, както и аз несъбрани вземания. Пиша го за да се разгледа възможността за ОУИ в светлината на това решение.
Чрез въвеждане на обратно действие на иска за съществуване на вземането законодателят е защитил заявителят от последиците на настъпилата давност след подаване на заявлението. При възражение искът по 422 се счита за предявен от датата на подаване на заявлението, а при липса на възражение ИЛ влиза в сила и въпросът с давността отпада. ОУИ с който длъжникът по заповедното търси защита поради настъпила давност след подаване на заявлението няма обратно действие и ще бъде недопустим.

[nqgol]

Покрай горните коментари ми хрумна нещо.Какво ако взискателят при подаване на молба за изпълнение е поискал изпълнително действие с което е прекъснал давността,но повече от 2 год. след това е искал само справки,които според ТР №2.2013 не са изпълнително действие и ИД е прекратено по закон,но Си не го е прекратил.Преди да(а може и след като) изтече давността на вземането взискателят предприема изп. действия(запор на вземания примерно),които носят парични постъпления,на които длъжникът не възразява и не се противопоставя в продължение на 2-3 год.
Според ТР №2 тези действия са невалидни спрямо изпълнението и не прекъсват давността,но има и текст

Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан),както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.

Та не е много ясно дали тези изпълнителни действия не могат да се приемат за валидни и следователно да прекъсват давността.В решението по т.10 е казано само,че

нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Пак възниква въпроса какво е валидно изпълнително действие.Ще чакаме ТР на ТР№2

[ivan_lawyer]

По собствен опит се напъвам само вторник - тогава мога да се отделям от обкръжаващата действителност и да изваждам някакви различни от на пръв вид обикновените анализи.
Адмирации за изчистените извлечения и наброски, със специално внимание към повечето участници тук.

Темата не е случайна. Отегчението идва от повтарянето на едно и също, ама свикнали сме - то е малко като в "Мечо пух", на Милн, А.А. - въртим се около дървото и се търсим с Прасчо. Късметът обаче не изневерява на търпеливите.
Наистина, доста трудно е да се смесят различните тълкувания и да се види къде ВКС е осветил и защо най-вече се е наложило решение на поставения проблем.

Щрихирам само - не мога се много напъвам. Имаме доста задръстени дела по съдебното - частно, държавно изпълнение. Не казвам че е драстично, щото повечето така или иначе са пили студена вода. Някои го приемат обаче драматично. Това поражда напрежение. Стопанинът, назначен по призвание - политик или друга фигура трябва да намали това напрежение. Съответно - или да се събират вземанията или да не се събират. Неперимираните дела лазят по нервите, като някаква закачка със задачка. Глупости общо взето - не е ли обезпечен дълга - Любослав Пенев и супата. Другия вариант е отново да се разхождат айляци с калашници и т.н. Трети вариант е да се види съдбата, един вид - нецензурирана, което е по силите на малцина - хората не обичат да са глупаци. Все пак как да наречеш един дълг, необезпечен и не предвидим.
Общо взето - няма как да има супер кардинално решение.
Общо казано попадаме под ударите на вечната промяна. Частното съдебно изпълнение отпуши извънредно ефективно събирането на вземанията - след което замря. Почти буквално. Това е разликата между хищникът и земеделецът. На практика се получава онова което не е интересно. ЧСИ трябваше да съберат едва ли не повечето вземания. Не успяха и затлачиха своите вземания. На практика се оказаха пленници на алчността си, припомням - това са само щрихи. Аз имам неразрешени казуси, но - тъй като не съм толкова зависим от клиентите си - мога да си позволя лукса да отказвам случаи. ЧСИ то са с делегирани правомощия, не би трябвало да отказват, но отказват. То е доста трудно и тяхното - капацитетът е ограничен, но чорбаджията се храни последен. Така че - да организира нещата предварително. Голям залък хапни, и още нещо. Впрочем знае се за какво става въпрос - пълна липса на обратна връзка. Завеждаш дело и ЧСИ-то казва - няма проблем. Мъже с шапки общо - взето. Не мога да хваля предимството на умствения труд, но се надявах на хората, академично завършили, чели толкова литература, имали интерес към решаването на случаи и търпение - впрочем не всеки е Клавдий. Единици ти казват, няма да събереш дълга, но постепенно ще се се обърне шансът ти и така.

ВКС си идва на мястото - в гората има бухал. Като символ на мъдростта, която се добива трудно, а и не остава разбираема за околните.
Един своевременен парашут на кърджалийското разпасано поведение на индивидите. Правото е трудна професия. Как може да се явяваш като пионерка на първи май с изпълнителен лист. Даваш кредити - добре. Нещо на практика - като аналитична прогноза. Не ми се влиза в темата. Банки, провизии - телевизии.

И тук идва ВКС - преустановете с ексцесивното поведение, то не води към резултат. Икономиката също страда заради перемцията. Давай, чисти и продължаваме напред.
Не хваля управлението на никоя държава - но това е недалновидно. Да се поробват хора заради рекламите.


Утре ще ми натресат някоя тенджера на изплащане, с опция за постепенна промоция.

[petrra]

Много тъп въпрос - извинете ме , за което! Хипотетично... Заявлението за издаване на ИЛ не прекъсва давността /чл.417 от ГПК/.Тя се прекъсва при подадено възражение по чл.414 от ГПК и с подаване на иск по чл.422 от ГПК, към момента на подаване на заявлението /поне така аз го разбрах/.Обаче...ако е обезсилен ИЛ издаден по заявлението по чл.417 и принудителното изпълнение е спряно от въззивният съд и ИД е прекратено ... към кой момент се прекъсва давността?Към момента на подаване на заявление за ИЛ или към момента на подаване на иск по чл.422 от ГПК /без да е от значение момента на подаване на заявление за издаване на ИЛ/ или към момента на подаване на иск по чл. 422 от ГПК /респективно от момента на подаване на заявление за издаване на ИЛ/? Надявам се, че съм се изразила правилно и предварително благодаря за отделеното време!

[neutralen]

Заявлението по чл.417 ГПК е за издаване ЗАПОВЕД за изпълнение, а не за ИЛ. Това заявление НЕ ПРЕКЪСВА давността. Докато трае Заповедното производство, включително Възражението по чл. 414 ГПК и исковото по чл.422 ГПК - давност НЕ ТЕЧЕ ! С Влизане в сила на ЗИ, давността СЕ ПРЕКЪСВА и почва да тече нова давност.
Просто пропускате обстоятелството, че докато трае процеса относно съществуване на вземането, давност НЕ ТЕЧЕ - чл.115, ал.1, буква "ж" ЗЗД.

[ivanov_p]

Много тъп въпрос - извинете ме , за което! Хипотетично... Заявлението за издаване на ИЛ не прекъсва давността /чл.417 от ГПК/.Тя се прекъсва при подадено възражение по чл.414 от ГПК и с подаване на иск по чл.422 от ГПК, към момента на подаване на заявлението /поне така аз го разбрах/.Обаче...ако е обезсилен ИЛ издаден по заявлението по чл.417 и принудителното изпълнение е спряно от въззивният съд и ИД е прекратено ... към кой момент се прекъсва давността?

Давността не е прекъсната в нито един момент, щеше да е прекъсната от установителният иск по 422 ГПК, ако същият беше проведен успешно.

[nikonikov]

Покрай горните коментари ми хрумна нещо.Какво ако взискателят при подаване на молба за изпълнение е поискал изпълнително действие с което е прекъснал давността,но повече от 2 год. след това е искал само справки,които според ТР №2.2013 не са изпълнително действие и ИД е прекратено по закон,но Си не го е прекратил.Преди да(а може и след като) изтече давността на вземането взискателят предприема изп. действия(запор на вземания примерно),които носят парични постъпления,на които длъжникът не възразява и не се противопоставя в продължение на 2-3 год.
Според ТР №2 тези действия са невалидни спрямо изпълнението и не прекъсват давността,но има и текст

Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан),както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.

Та не е много ясно дали тези изпълнителни действия не могат да се приемат за валидни и следователно да прекъсват давността.В решението по т.10 е казано само,че

нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Пак възниква въпроса какво е валидно изпълнително действие.Ще чакаме ТР на ТР№2

Валидни изпълнителни действия би следвало(вече не съм сигурен в нищо) да има само в рамките на Изпълнителното Производство.Така че,ако то е прекратено ex lege и всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право,би следвало давността да не е прекъсната.За да се прекъсне е следвало взизкателят да следи за сроковете и като установи,че са изминали 2 год без да са предприети/поискани валидни изпълнителни действия(каквото и да означава това) да поиска прекратяване на Изп. производство и веднага да образува ново,като това действие също не прекъсва давността според ТР2.
Тук ми е интересно,как може с редовна молба за образуване на Изп. производство да не се прекъсва давността,след като за да е редовна в нея трябва да е указан способ/начин на изпълнението.В този смисъл не ми е много ясно следното:

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Означава ли това,че ако само е посочен способ,без да са предприети действия(валидни) по принудително изпълнение,давността не се прекъсва?

[ivanov_p]

Валидни изпълнителни действия би следвало(вече не съм сигурен в нищо) да има само в рамките на Изпълнителното Производство.Така че,ако то е прекратено ex lege и всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право,би следвало давността да не е прекъсната.

Защо? Защото така е казано от ВС преди години при друго тълкуване на закона? Сега тълкуваното е друго и няма никаква причина за подобни твърдения или разделяне на изпълнителните действия на редовни и нередовни, в закона не пише такива неща.

[manol0]

Заявлението по чл.417 ГПК е за издаване ЗАПОВЕД за изпълнение, а не за ИЛ. Това заявление НЕ ПРЕКЪСВА давността. Докато трае Заповедното производство, включително Възражението по чл. 414 ГПК и исковото по чл.422 ГПК - давност НЕ ТЕЧЕ ! С Влизане в сила на ЗИ, давността СЕ ПРЕКЪСВА и почва да тече нова давност.
Просто пропускате обстоятелството, че докато трае процеса относно съществуване на вземането, давност НЕ ТЕЧЕ - чл.115, ал.1, буква "ж" ЗЗД.

Заповедното производство- гл. 37 в новия ГПК е обособено в Част пета ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО,а елементите на исковия процес са в Част втора-Общ исков процес,Част трета-Особени искови производства,Част четвърта-Обезпечително производство.Така че явно заповедното не е част от исковия/съдебния процес.Така е и според ТР2,а чл.115,б."ж" касае именно съдебния процес....Батака е пълен.

[neutralen]

Съдебно производство е това, което се развива пред съда. Какво според вас е производството по чл.422 ГПК - изпълнително или исково производство Изпълнителното прозводство се развива пред съдебния изпълнител, който не е съдия. Заповедното производство също е съдебно производство, след като се развива пред съда и заповедта за изпълнение се издава от съда.

[ivanov_p]

Изпълнителното производство се състои от много елементи, като при съдебния изпълнител се развива изпълнението.

[manol0]

Съдебно производство е това, което се развива пред съда. Какво според вас е производството по чл.422 ГПК - изпълнително или исково производство Изпълнителното прозводство се развива пред съдебния изпълнител, който не е съдия. Заповедното производство също е съдебно производство, след като се развива пред съда и заповедта за изпълнение се издава от съда.

Ние може и да не приемаме,но ТР2 е задължително и всеки длъжник може да се позове на него.

Не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. „в” ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правиласа неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД не защотоефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването......В изпълнителния процес давността не спира,защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи)

Новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес

[neutralen]

Изпълнителния процес и изпълнително производство са различни понятия - Както Заповедното, така и Изпълнителното производство са части от Изпълнителния процес, отделни производства. При Заповедното производство давност НЕ ТЕЧЕ до влизане в сила на Заповедта за изпълнение. В Изпълнителното производство всяко изпълнително действие ПРЕКЪСВА давността. От прекъсване на давността почва да тече НОВА давност.
Така че нямам никакви противоречия със становището на ВКС. Нещо повече - становището на ВКС съвпада едно към едно с моето становище по темата, изразено още през 2012 г. Ти си човека който поднови темата - прочети я отначало и гледай датите на които аз съм изразил становище против цитираното ППВС № 3/1980 г.
Коя точно е темата - относно прекратяване изпълнението на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Намери я и чети. И мисли.

[manol0]

:D Изпълнителния процес и изпълнително производство са различни понятия - Както Заповедното, така и Изпълнителното производство са части от Изпълнителния процес, отделни производства. При Заповедното производство давност НЕ ТЕЧЕ до влизане в сила на Заповедта за изпълнение. В Изпълнителното производство всяко изпълнително действие ПРЕКЪСВА давността. От прекъсване на давността почва да тече НОВА давност..

и на мен ми се иска твоята теза да е вярна.Не се заяждам,но май сме учили по различни програми.
Това е от моята:

1. Обща характеристика на изпълнотелното производство по ГПК като индивидуално принудотелно изпълнение и вид граждански процес. Сравнение и съотношение с други производства и способи за принудително удовлетворяване на вземания
Изпълнителното производство се нарича още Изпълнителен процес – производство за индивидуално принудително изпълнение. Регламентирано е в част 5 на ГПК чл. 404-529.

[ivanov_p]

Аз да попитам:
От кое точно действие и от кой момент се прекъсва давността при заповедно по чл. 417?

[neutralen]

Заповедното производство НЕ ПРЕКЪСВА давността. С подаване Заявление за издаване ЗИ, давността СПИРА и не тече докато трае Заповедното производство. С влизане в сила на ЗИ, давността отново почва да тече като се събира с изтеклата преди образуването на Зап.производство давност. Давността СЕ ПРЕКЪСВА с предприемане действия за принудително изпълнение.От прекъсването на давността започва да тече НОВА давност.

[ivanov_p]

Такъв ред обаче няма. За да влезе в сила ЗНИ тя се връчва от ЧСИ в започнато вече изпълнение, по които са поискани изпълнителни действия, в противен случай то е нямало да бъде образувано.

[neutralen]

Иванов, има два вида ЗИ - обикновена, която се връчва от заповедния съд и ЗНИ, която се връчва от СИ. Независимо кой е връчителя, почва да тече срока за възражение по чл.414 ГПК. Докато трае това производство и евентуално това по чл.422 ГПК, ЗИ не влиза в сила и през това време давност не тече.По силата на закона(чл.116, буква "в"), първото извършено от СИ изпълнително действие прекъсва давността.

[ivanov_p]

Пак ги накъсахме нещата. Говорим за документ по 417 ГПК. Подава се заявление и се издава се ЗНИ и ИЛ. Кредиторът отива при СИ и започва изпълнение. СИ връчва ЗНИ и ИЛ на длъжника и срокът по 414 ГПК изтича, като ИЛ влиза в сила. Имаме следните действия:
1. Подаване на заявлението по 417 ГПК;
2. Получаване на ЗНИ и ИЛ;
3. Започва изпълнение с молба и представяне на ЗНИ и ИЛ;
4. Връчват се ЗНИ и след срока ИЛ влиза в сила.

В кой момент давността се прекъсва и от кой момент? (двете не е задължително да съвпадат)