ТР по ТД 2/2013

[neutralen]

Вече ти го написах няколко пъти- давността се прекъсва с първото изпълнително действие на СИ. Това може да бъде Възбрана, Запор или Опис. От прекъсването на давността почва да тече нова давност, която винаги е 5 години. С изтичането на 2 години от последното изпълнително действие, СИ с постановение прекратява изпълнителното производство, давността продължава да тече, като остават още 3 години до изтичането и.

[ivanov_p]

Вече ти го написах няколко пъти- давността се прекъсва с първото изпълнително действие на СИ. Това може да бъде Възбрана, Запор или Опис. От прекъсването на давността почва да тече нова давност, която винаги е 5 години. С изтичането на 2 години от последното изпълнително действие, СИ с постановение прекратява изпълнителното производство, давността продължава да тече, като остават още 3 години до изтичането и.

И това къде точно се пада в тази редица действия:

1. Подаване на заявлението по 417 ГПК;
2. Получаване на ЗНИ и ИЛ;
3. Започва изпълнение с молба и представяне на ЗНИ и ИЛ;
4. Връчват се ЗНИ и след срока ИЛ влиза в сила.

[ivan_lawyer]

Ами диалектика - но не съвсем. Ваканция е - все пак нещата трябва да са разгазирани.

Съдилищата се уморяват от натрупването на дилеми и решават в полза на който си искат.
В това се състои и аргумента - нека да отсъдят в полза на по-учтивия. Правото не е само абстрактна наука - на практика ако се защитава една теза - то трябва да се съобщи това на съда и така нататъка. Днес давността е с едно значение, но по друго дело става друго значение.

Съдилищата са суверен при решаване на казуси и на практика ми отсъждат поисканото, достатъчно е да споменеш някое решение или практика да се позовеш или добре написано изложение.

Говорим за това - кое хваща окото, има адвокати, които измъкват смъртници. Не се напъвайте да намерите колелото на шанса. Няма философски камък. Няма абсолютна истина, но както и да е.

[gkamenov]

И това къде точно се пада в тази редица действия:

1. Подаване на заявлението по 417 ГПК;
2. Получаване на ЗНИ и ИЛ;
3. Започва изпълнение с молба и представяне на ЗНИ и ИЛ;
4. Връчват се ЗНИ и след срока ИЛ влиза в сила.

И аз се чудя в коя от тези хипотези имаме прекъсване на давност ? При влязла в сила эти би трябвалосда настъпи ефекта на прекъсване

[ivan_lawyer]

На практика няма хипотеза. Следващите години, дано да са 40 ще се слуша ВКС. Събрание е свикано решава и така.

[ivanov_p]

И аз се чудя в коя от тези хипотези имаме прекъсване на давност ?

Зависи при кой състав ще попаднеш. Няма еднаква практика. В едно много коментирано решение на ВКС, с което се отмени друго старо решение на ВС, се твърдеше, че заявлението не прекъсва давността като съдебно основание, защото не е такова, а като част от изпълнението, т.е. давността се прекъсва с подаването на заявлението, като принудително изпълнение. Твърди се още, че при бездействие на кредитора от получаване на ЗНИ и ИЛ до връчване на ПДИ давност трябва да тече и т.н. и т.н.

Като следвам логиката на ТР по ТД2/2013 мога да предположа, необвързващо, следното:

1. Подаването на заявлението не прекъсва давността, което не означава, че давността може да изтече до изтичане на срока за отговор (възражение).
2. Това не означава, че подаването на заявлението е спряло давността, тя си тече.
3. Възможностите на длъжника да се позове на давност обаче са само в рамките на Заповедното производство, т.е. или да възрази, или да не възрази.
4. В случай на възражение се задейства хипотезата на чл. 422 ГПК и макар давността да е изтекла, исковото по установяване на вземането я връща към датата на подаване на заявлението. Това е различно от спирането на давността.
5. При липса на възражение влиза в сила Изп. лист, т.е. длъжникът признава вземането и от датата следваща последния ден за възражение давността се прекъсва и то с пет годишна давност.

6. Ако се приемат решенията на състави на ВКС, че липсата на възражение не означава признаване на вземането, давността следва да бъде прекъсната от подаването на молба за започване на изпълнение, в случай на липса на възражение и влизане в сила на ИЛ.

Остават да висят въпросите какво става с бездействието на кредитора, който е получил ЗНИ и ИЛ и не започва изпълнение и за "валидността" на изпълнителните действия след изтичане на срока по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, които, след отмяната на старите ТР на ВС, няма акк да са невалидни, а са напълно валидни.

[ivan_lawyer]

Като нищим перемцията, защо не кажем следното - повече от Хикс години ни тормозеха с Постановление № Х от 80 г. Изпълнявахме ли го - да. Приемахме ли за даденост ВС, настоящ ВКС. Приемахме. Ето така - идва момент и законите се променят, за да прилепват по общественото искане.

Техника на съда - спирачка на едни, газ на други дела.
Имаше ли проблем с раждаемостта, не знам. Като законът дава привилегия на майките, съдът трябва да прави реверанс по трудови дела, не обратното. Представяте ли си да се пререждат правата на майките в името на текста на Кодекса на труда - да си представим случай на изпипано по правилата уволнение. Съдът ако е темерут - ще си замълчи и при очевидна неправда - условно казано. Защото правда и т.н. са архаични понятия в динамичните тролейбусни времена. Никой не те е карал да си в затруднение - така разсъждава работодателя. И съдът си идва на един вид закъснял вариант на защита на правата на работника.

Говорим обаче за длъжници. Постановление 80 вземаше предвид, че е неморално укриването на дълга да кажем. Но нека си спомним, че времената бяха изкуствени и неприятни за носталгия така е.

Ще си довърша по-късно намисленото по-горе. От учтивост казвам, а иначе - весело на всички. Ху летс да кингс аут, ху летс да кингс аут...

[ivanov_p]

Не става въпрос за спазване или неспазване, а за напълно произволни решения в различни състави на ВКС.
Появява се давност, която не е давност, спиране, което не е спиране, някакво бездействие на кредитор, за което не са определени последствията, но трябвало да ги има и т.н.
Има разлика между производствата по 410 и 417 ГПК, но ВКС говори на ангро, заповедно производство. Заповедно, обаче без прилика едно с друго, защото при едното ИЛ влиза в сила и има 5 години давност, а при другото от получаване в съда, до молбата за изпълнение и връчването, съответно влизането в сила може да мине произволен срок, който се третира различно.
Някак си олеква цялото правораздаване, доколкото заповедните са подавляеща част от делата.

Нас ни критикуват за две неща:
1. Кредиторът не е защитен;
2. Правна несигурност, един и същ казус се тълкува различно.
Вместо това да се оправя, то се задълбочава.

[ivan_lawyer]

Кредитор означава професионалист в областта на кредитите. И се оказва незащитен. Как така даваш на заем - без да има гаранция да ти върнат парите, стоките. Това граничи с поведение на вечно прецакания кредитор. Вечно банките и другите кр. институции са прецакани. Все нещо им се е случило. Все са особено важни за икономиката, все трябва да ги подкрепяме и в крайна сметка, за инвалиди ли говорим.

Значи законът ще ти даде възможност вечно да тормозиш длъжника си, щото з,бираш ли нещо ти куца с обезпечението. ВКС поне в случая си показа рогата и така и трябва. 2 години и довиждане. Не виждам нищо особено в това. Все едно и в наказателното право (обща част) се говори за давност и преклузия.
Има преследвателна давност на дееца. И има изпълнителна давност. Тоест - и в ГПраво имаме хипотеза на изпълнителна давност. Ако въпреки всички предпоставки, при целия арсенал на изпълнението, небрежният кредитор не се ангажира с прибирането на дълга - то тогава се задейства защитната норма 433 т, 8 ГПК. Да жалим тлъстите банки ли. Ами - имат право на ново изпълнение в крайна сметка. Това са разни щрихи, но ясно става смисъла.
Как при Пна ВКС от 80 г. се раздаваше акъл - и тук във форума относно вечната давност и т.н. Че СИ злорадо отбелязваха как постановлението им има сакрално значение и тогава било прекратяването.

[nqgol]

Вече има последствия от ТР2/2013.
Мой близък поиска консултация и се чудя какво да го посъветвам.
2006 е подал молба по 237 б.”з”(запис на заповед) по стария ГПК и му е издаден ИЛ.Същата год. е образувал изпълнително дело и е поискал възбрана на недвижим имот.,но длъжника не е открит и ПДИ е връчена след повече от 28 месеца през 2008 чрез съпругата на длъжника.Длъжникът го уверил,че ще му плати,помолил го да изчака и така до 2012 не е предприемал валидни ИД,а само справки и проучвания,като ДСИ го уверил,че това е достатъчно да не прекрати изпълнителното производство.2012 е открил трудов договор на длъжника и от тогава има запор на заплатата,по който се получават редовно пари,миналата година е направен опис на НИ,като е направена оценка,но продан все още не е обявена. До миналия месец длъжникът не се е противопоставил на действията,сега обаче е депозирал молба до ДСИ да се прекрати производството на основание чл.433 т. 8,като сочи и че вземането е погасено по давност(не че СИ го интересува). ДСИ няма намерение да прекратява делото и смята да продължи изпълнението

Сега се чудя какво да го посъветвам.Ако НИ бъде продаден на публична продан?Длъжникът може да заведе ОУИ по чл. 124 ГПК и според установената практика и ТР2/2013 съда ще му присъди освен парите от проданта с разноските,а също и извършените плащания от заплатата и удръжките за ДСИ.Ако взискателят придобие имота на публичната продан,дали ще е трето лице,което е придобило права и ще му се наложи само да върне продажната цена или ще трябва да върне имота?
Длъжникът може да заведе ОУИ и сега и като обезпечение да поиска спиране на ИП,което според мен е по-добрия вариант за взискателя,защото поне няма да плати таксите,които ДСИ ще вземе при публичната продан.

Според мен,след като излезна ТР2,ще е най-добре взискателят да подаде молба за прекратяване и да остане с това което е взел,като се надява длъжникът да не заведе ОУИ и да си поиска събраните до сега суми от заплатата,но не мисля че ще ме послуша.
След като на практика взискателя ще изгуби правото на съдебно изпълнение поради изтекла давност(ако подаде молба за прекратяване на ИП),то дали ще може да се възползва от Чл. 534 ТЗ и да заведе иск за неоснователно обогатяване или трябва да загуби ОУИ заведен от длъжника(ако заведе) за да има правото по Чл. 534 ТЗ?

Какво е вашето мнение?

[neutralen]

Всяко изпълнително действие прекъсва давността. От прекъсването на давността почва да тече нова 5 годишна давност. От последното изпълнително действие няма минали 2 години (според написаното от вас). Така че няма основание да се притеснявате. Длъжника да си прави каквото си иска. Виж тълкувателното решение за ОУИ.

[ivan_lawyer]

Чета и не вярвам на ушите си - тук има чиста, кристална перемция и погасителната е 3 години. Имаш алтернативен иск 534 за неосн.обогатяв. Завел, не завел - въпрос на практиката.
ЗЗД -то дава отговор на прекъсващото действие на искането за изпълнителен лист и т.н. Остава терцата а не квинта. Отново е 3-години - няма консолидиране. Твърди Велинов, за този въпрос - не е прав и така, това не омаловажава трудовете му.

Съдия А. постанови на моя милост такова хубаво решение - искра в мрака на средновековието

но длъжника не е открит

Няма дори нужда от коментар - една учудена физиономия.

ПДИ е връчена след повече от 28 месеца

Хикс коментар. Химикалка в ушите, вятър в очите.

само справки и проучвания,като ДСИ го уверил,че това е достатъчно да не прекрати изпълнителното производство

ДСИ е за еваларка, ДСИ, ДСИ, мики-мауса на съдебната система. Има няколко наръчници по изпълнителен процес, като почнем от Сталев, Мутафчиев, изданието с твърди корици - зеленото, има и периодично издание на ЧСИ-камарата, ами да четат, нямат и така или иначе работа. Не знам защо така.

2012 е открил трудов договор на длъжника и от тогава има запор на заплата

Това е основание за анти-перемпция - така е според Решение на Плевенския окръжен съд, сходен казус.

При настъпила преклузивна перемция - последващите действия са нищожни. Тракне ли 12 -тия час - чисто злокобно и финито, рагаци - екскурзията е с финал без закуска.

Длъжникът може да заведе ОУИ и сега и като обезпечение да поиска спиране на ИП,което според мен е по-добрия .....

В пораженско настроение сте. На военен жаргон, един вид - полеви ступор. Имате предостатъчно време, прочетете Любен Василев - Гражданско право. В частта за давността той прави някои заключения. На практика - едва с получаването на ПДИ е започнала да тече давността по Записа. Печелите цели 2 години по тази траектория. Това е справка само за професионални адвокати - но - просто го изпълнете - напишете отблъсквателно някъде този щрих - този нюанс и вратите ще се отворят.

Вашата отбрана ако сдадете - наистина ще трябва да приплащате - аз съм имал дело по дълг и наистина е люта репарацията. Не полягвайте преди да ви е неизбежно.

Длъжникът така или иначе, трябва да заведе дело - нов релеф на отбраната - тактически дали ще се оправи - най-вероятно - да. Ще изготви смислена искова молба и един вид - на пръв поглед е победител.

Ако двете спечелени от защитата горе - написах са в минус, тоест ако съкратим давностния срок, хайде размислете - 534 е много добре овладян като теория.

[neutralen]

Взискателя няма основание за притеснение.
Длъжника следва най-напред да води и спечели дело по 439 ГПК, което ще трае поне 2-3 години, след което Длъжника следва да предяви Иск по чл. 441 срещу ДСИ а не срещу Взискателя. Взискателя не отговаря за противозаконни действия на ДСИ.
Това че има разнообразна съдебна практика е проблем, но той не може да се реши тук във форума - всяко дело е уникано само за себе си.

[ivanov_p]

При настъпила преклузивна перемция - последващите действия са нищожни.

Защо?

[ivan_lawyer]

Теорията си я развивам в определени дни, при нормален график, всъщност при перманентно състояние на война - не ми остава време.

Перемпцията е секундата, която изтича на края на календарния ден - всъщност едва ли може да бъде валидно изпълнително действие извън работното време. Впрочем - може, нека да оставим сладкарница Неделя да работи и в неделя. Представа за перемпция, дефиниция за перемпция - взискателят е образувал изпълнително дело - това е прекъсващо давността действие. Дефиниция за действие - времево ограничена волева активност.
Антигоналното понятие бездействие разкрива същината на понятието действие. Не сме първопроходили юристи все пак. Действието е по-кратко от бездействието. Бездействието също има обективно проявление. Действието обаче трябва да е времево капсулирано. Иначе се превръща в бездействие. Ако и да има начален срок - бездействието е бездействие - когато не се превърне в действие.
Взискателят е поискал образуването на дело при ЧСИ, масово се образуват там - впрочем ДСИ нямат обструкции с перемпцията - напротив чистят си с радост делцата. Алчността на ЧСИ обаче ги принуждава да влезнат в кожата на Ам-гъл от сагата за хобитите и така. Ако с молбата Взискателят не е поискал изпълнение и не е посочил конкретен способ - флянк, това е гринго. Ако изтекат две -2 години от образуването на делото - входящ номер и последният час на математическият срок, делото се превръща в желе - разпада се и е просто исторически факт. С изтичането на последната секунда от 2-годишния период - Честита Нова година, драги хора и почва онова хоро - не се сещам в момента. Тове е кристалната форма на перемпцията. Тук има ли несъгласни - това е перемпция - образувано изпълнително дело и непоискани и неизвършени действия. Да се отрича перемпционното явление - при неговата изтичаща от закона обективност. Сещинг?

Следваща хипотеза - образувано изпълнително дело - в молбата взискателят е поискал конкретна изпълнителна мярка - тоест действие - опис и продажба на ипотекиран имот. Опис има, ама поради алчността на взискателя - няма продажба - защото иска да му се цака в брой - така правят понякога. Не ни интересува какво - няма продажба - тогава какво. Не е извършена продажба и взискателят - какво прави - още веднъж трябва да поиска ново изпълнително действие. Не го прави. Тогава какво, не знам - чакаме внос на химикалки от Бразилия ли. Не е поискал - това е разпоредбата - и се почва едно родилно увъртане - ами таковата, ние не бяхме известени за необходимостта от нови действия и т.н.

[ivanov_p]

Всичко това щеше да е хубаво, ако на лице имаше "изпълнително дело". В ГПК обаче за такова не се говори, има изпълнение. Това изпълнение се образува по молба на взискателят, в която се посочва изпълнителен способ и ИЛ или друго основание. Отменени са всички ТР на ВС, касаещи изпълнението и налице е само написаното в ГПК и ТР на по ТД 2/13г., което прие, че ИД не е ИД, че давността тече по време на изпълнението, т.е. изпълнителното дело няма цялост на съдебно такова, а е механичен сбор от изпълнителни действия. Тези изпълнителни действия се прекратяват по силата на закона. Самото понятие "дело" в изпълнението вече е само деловоден термин.
Лошо няма, бездействал е взискателят, действията по изпълнението са прекратени. Идва обаче момент в който взискателят отива при СИ с молба за принудително изпълнение, т.е. изпълнява първото условие за предприемане на изпълнението. Къде е второто условие и обременено ли е с нещо, напр. по него да има настоящи изпълнителни действия? Второто условие е изпълнителният лист, който е при същия СИ и по силата на закона си е съвсем свободен от всякакви обязаности по други изпълнения. СИ е длъжен да предприеме изпълнение, но само по поисканото изпълнително действие. Остава въпросът с таксата, но тя не е изискване на ГПК за започване на изпълнение и липсата на платена или поискана такса не е причина за невалидно ИД, а ангажира дисциплинарна отговорност на СИ.

[gkamenov]

При настъпила преклузивна перемция - последващите действия са нищожни.

Защо?

Защото за съдебнвия изпълнител няма основание да ги извършва.Но често ДСИ /ЧСИ/ не се съобразяват,че по реда на чл.(433 ал.1,т.8 от ГПК е настъпила перемпция ex lege и предприемат някакво изпълнително действие.Същото при обжалване се отменя от съда като незаконосъобразно.Размуно беше самия ГПК да задължава СИ непосредствено при настъпване на перемпция по силата на закона да издават постановление за прекратяване.така ще има яснота и за взискател,и за длъжник.Но както вниаги все нещо не ни е наред.

[ivanov_p]

Защо да няма основание да ги извърши? В ГПК има две изисквания за започване на изпълнение, молба и ИЛ, и двете са налице. Единствената пречка беше, че изпълнението е съдебен процес, а той не е. Има ИЛ, който е при СИ, има и молба, с това се изчерпват изискванията на ГПК.

[ivan_lawyer]

Ами отново попадаме в капан - този път на какво би трябвало. ВКС прие, че перемцията е автоматична. Всеки с малко граматика в образованието ще разбере, че ЗЗД е написан перфектно - всяка дума е теглена и претеглена - мисля, че знаете историята на създаването му. 1951 г. се образува един вид съвет за тъкане на закони - оттогава е и ГПК - отменен. Не подценявайте работата на тези законотворци. Съвестни люде, намерили хармония в текста. Има колебания по някои пунктове - но замисълът е ясен - чистачка на задължения.

Много им се иска на СИ-тата да са вечни и непоклатими - по-добре сега да се свият перките им - в противовес са ордените на Червените и кафявите ризи. Чакат само да се разклати лодката и ще нахлуят през процепа на недоволството и т.н. С това само щрихирам - защо не трябва да има вечно заробване, ама все едно.

Иванов П дава пример за елегантно измъкване от ситуацията, това е хитро и аз ще го потребвам по едно висящо ми затлачено дело. Горе-долу разбирам смисъла - един вид - изпълнителният лист сам по себе си е повод, без прекратяване на делото, да се продължи изпълнението - това си е цяла галимация, ама - щом някои СИ го правят - ок.

Не ме интересува дали СИ ще издаде постановление - властта му се разпада с края на срока. Тролеят е на спирката и Ви очаква - г-н СИ. Ще искате ли първа класа - а място до прозореца, с мулатка да Ви вее ветрило. Сори, живеем в република.

[neutralen]

НАРОД ОТ ЕКСПЕРТИ -

Размуно беше самия ГПК да задължава СИ непосредствено при настъпване на перемпция по силата на закона да издават постановление за прекратяване.така ще има яснота и за взискател,и за длъжник.Но както вниаги все нещо не ни е наред.

Преди да давате законодателни предложения, прочетете какво пише в закона, който искате да бъде променен:
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.