Единствено жилище и несеквестируемост по новия ГПК

Новият ГПК въведе и някои промени по отношение на несеквестируемостта. Аз ли не чета задълбочено закона или наистина липсва норма, аналогична на предишният Параграф 9 от стария ГПК относно отпадане несеквестируемостта на единственото жилище на ЕТ
Другото, което ме вълнува, е: как се доказва, че длъжникът има само едно жилище и то е несеквестируемо. Има 114 Служби по вписванията и 252 общини със съответните дирекции "Местни данъци и такси"...Освен това СВ-София дават справка само за вписванията по партидата на длъжника след 1990г...
В константната съдебна практика се застъпва становището, че съдебният изпълнител следи служебно за несеквестируемостта...но как на практика е възможно да стане това?
И още един последен въпрос-според Решение № 69 от 10.I.1967 г. по гр. д. № 2120/1966 г., I г. о., възбрана върху единствено жилище на длъжника е недопустима. Същото становище изразява и Живко Сталев, а и по ДОПК има изрична норма в този мисъл (чл. 198, ал. 3, вр. чл. 213 ДОПК). Попадал съм обаче на съдебно решение (не помня на кой съд), което е в противоположен смисъл, т.е. че възбрана върху несеквестируем имот е допустима. Ще съм благодарен, ако някой ме насочи към конкретното решение, че в момента не мога да го намеря.
Благодаря предварително.

Другото, което ме вълнува, е: как се доказва, че длъжникът има само едно жилище и то е несеквестируемо. Има 114 Служби по вписванията и 252 общини със съответните дирекции "Местни данъци и такси"...Освен това СВ-София дават справка само за вписванията по партидата на длъжника след 1990г...
В константната съдебна практика се застъпва становището, че съдебният изпълнител следи служебно за несеквестируемостта...но как на практика е възможно да стане това?
И още един последен въпрос-според Решение № 69 от 10.I.1967 г. по гр. д. № 2120/1966 г., I г. о., възбрана върху единствено жилище на длъжника е недопустима. Същото становище изразява и Живко Сталев, а и по ДОПК има изрична норма в този мисъл (чл. 198, ал. 3, вр. чл. 213 ДОПК). Попадал съм обаче на съдебно решение (не помня на кой съд), което е в противоположен смисъл, т.е. че възбрана върху несеквестируем имот е допустима. Ще съм благодарен, ако някой ме насочи към конкретното решение, че в момента не мога да го намеря.
Благодаря предварително.