forum.lex.bg

Завел съм НЧХД по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.146 и чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.147 от НК.
Става дума за обида и приписване на престъпление/клевета/ нанесени чрез печатно произведение/вестник/ и в ефир, по време на телевизионо предаване . Твърденията са много и до едно неверни. По част от тях има решения на гр. съд, в които съдът се е произнесъл, че са останали недоказани. Твърдящият няма доказателства за твърденията си-нито писмени, нито свидетели, т.е. не може неоспоримо да ги докаже пред съда. Но все пак ми предстои съдебно заседание.
Въпросите ми са два:
1. По време на съдебното заседание, той ли ще трябва да доказва пред съда твърденията си или аз ще трябва да доказвам, че "НЯМАМ СЕСТРА"? Ако е второто, наистина ще да е доста нелепо...
2. Как принципно преминава едно съдебно заседание в наказателен съд?

Предварително благодаря на всички за споделените мнения и мисли.

Принципно съм съгласен с мненнието Ви, че ако нещо не е доказано, не значи, че не е вярно. А къде остава призумцията за невиновност, такъв случай!?! Колко мноого хора са отървали решетките поради невъзможност да бъде доказано деянието им, ако и всички да са убедени в обратното!?!
Но е вярно и това, че дори и да е вярно дадено нещо, но не е доказано когато му е било времето и мястото с неуспорими доказателства, то следва повече да не се коментира публично от този, който е следвало да го докаже. А не където седне и където стане лицето да злослови по мой адрес, нали? Още повече, става дума за инкриминирани деяния с обществена опасност, които са предмет на разследване от прокуратурата. В крайна сметка, ако някой смята, че е окраден, например със десетки левове, нормалното е да се обърне към надлежните компетентни органи, а не години наред публично само да приказва небивалици по телевизии и вестници.
Но не това ми бе питането... А то е, кой какво доказва в случая-набеждаващият своите твърдения или тъжителят доказва, че не е извършил деянията, в които е набеден?

Тъжителят доказва, че това което твърди набеждаващия не е вярно. Набеждаващия няма задължението да доказва, че това което твърди е вярно. Така мисля аз, но за всеки случай прочетете съответните разпоредби на НК и по специално чл.147 ал.2 от НК.

neutralen написа:Тъжителят доказва, че това което твърди набеждаващия не е вярно. Набеждаващия няма задължението да доказва, че това което твърди е вярно. Така мисля аз, но за всеки случай прочетете съответните разпоредби на НК и по специално чл.147 ал.2 от НК.

Нещо не разбирам- ако обвинението не докаже, че са налице признаците на престъпното деяние по 147 как да ангажира съда отговорността на обвиняемия?
Предмет на доказване - чл. 102 НПК
Доказателствена тежест- чл. 103 НПК.
Вярно е, че обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен, но пасивното му поведение не го ползва. Не е нужно да доказва отрицателни факти, а само да наведе аргументи за несъставомерност и/или доказателства, че изнесеното от него е истина( за това е и нормата на чл. 147, ал.2 НК).