протокол за доброволно предаване

[enchante]

колега Gabi1, мисля че говорим за едно и също нещо, а именно знаейки какво трябва да се направи в конкретни случаи умишлено се заобикаля процедурата, спестяват се последващи одобрения и най-лошото е че това при някои съдии минава, а пък човек се пита в крайна сметка формален ли е процесът ни или по установената практика се процедира. следва ли да се толерира това поведение

[Gabi1]

Колега, ако имаме съставен протокол за претърсване, просто няма как да се избегне последващото съдебно одобрение, дори и в него да е записано, че вещите са предадени доброволно.
А относно това кой, кога и как заобикаля процедурата, аз не мога да коментирам. Мога да отговарям само за себе си, а дори и да реша да го правя, нали се сещате, че няма да е тук.

[RinTimTim]

Форлмален е процесът ни, да, така е. Само да попитам с колко други процесуално - правни норми в европейските законодателства сте запознат, за да изказвате такова категорично мнение?
Поемни лица няма, но има полицаи, които присъстват в случаите, в които нашият НПК изисква наличието на поемни лица. В процеса се разпитват водещият разследването и полицаите, присъствали при съответното процесуално - следствено действие /така е в Германия, Франция и Италия, за тези държави знам със сигурност, тъй като съм ...да речем стажувал там/.
Разпити пред съдия съществуват със сигурност в Германия и Франция.
Гледане на делото в съда по искане на обвиняемия- действително не съм срещал такава процесуална възможност, но тя е, забележете, поради наличието на строги срокове по разглеждане на съдебното производство - например в Германия - в 10 - дневен срок от внасяне на обвинителния акт. Там формално споразумение няма, защото на практика се постига неформално в съдебна зала - съдията разговаря с прокурора, защитника и подсъдимия на какво наказание ще се съгласят страните. Понеже обичайно се налага наказание глоба, подлежаща на заменяне с лишаване от свобода, се определя НА ДЕН каква глоба следва да заплати подсъдимият и ако не плати за съответния ден или период си търпи наказанието лишаване от свобода.
Така че, ако действително имате опит с твърдяните от Вас европейски демокрации в областта на материалното и процесуалното наказателно право, ок, готов съм да обсъдя с Вас какво ми е направило впечатление в техните правни системи, къде съм видял пропуски, защото е безумно да се счита, че те са перфектни и при тях недостатъци няма, но да си чешем езиците с високопарни фрази, айде, нема нужда.

Кой какъв опит има не смятам за важно в случая. Аз поне разбирам форума като обмяна на мнения, а не като възможност да се доказваме кой е по-голям и по-разбиращ. Така че не виждам смисъл да превръщаме дискусията в мерене на... опит, без никакъв спор приемам, че моят е най-малък.

Не може присъствието на полицаи да се приравнява по какъвто и да е начин на присъствието на поемни лица при извършването на съответното действие по разследването. Защото идеята на присъствието на поемните лица е да контролират като представители на обществото извършващите действието представители на държавата, т.е. полицаите. В чуждите процеси се разпитват полицаите, защото същите се считат за обективни като представители на държавността и техните възприятия от това, в което са участвали, а не само наблюдавали, са ценни за решаването на делото. У нас полицаите се разпитват едниствено, ако са наблюдавали, и то с презумпцията, че са заинтересовани от изхода на делото. А като извършили съответното действие нямат място да обяснят кое как е било, ако нещо по формата не е спазено, дори има изрична норма в тоя смисъл, да не се обърка някой. Така че поемните лица като представители на гражданството, контролиращи държавните органи в извършването на тяхната работа по събирането на доказателства просто не са познати на западните демокрации. Да извикаш някакъв клошар от улицата в 3 часа през нощта и той да следи, той да е този, който ще каже на обществото дали представителят на държавата полицаят не подменя доказателства при претърсването, едва ли би минало през нечий здрав мозък.

Разпити пред съдия не съществуват във Франция и Германия в този вид. Под този вид разбирай пред съда като независим от органите на досъдебното производство орган да се събират определен тип доказателства преди делото да е постъпило в съда. Освен това са разпити от съдия, а тази разлика е много съществена. Хайде ще говоря в частност за Германия, защото именно немският процес беше показван навремето като пример откъде сме уж взаимствали този институт. Немският процес е коренно различен от нашия, защото той отрича състезателността. Това е типичен следствен или още наричан инквизиционен процес, в който е изцяло застъпено официалното начало. Единствено на плещите на съда, след като е сезиран с обвинението от прокурора, лежи да събира доказателства за подкрепянето или отхвърлянето на обвинението. Наказателнопроцесуалните функции, така както сме ги учили ние, не съществуват, защото съдът е и обвинител, и защитник, и арбитър. В този смисъл действително определени действия по разследването на досъдебната фаза се извършват от съдия (съвсем не пред съдия), но този съдия е не само изначално, а и последващо обвързан с обвинителната функция, той просто събира доказателства за обвинението, което в съдебната фаза ще трябва да доказва. Нито в Германия, нито във Франция, съществува нещо като нотариус-съдия при разпитите в досъдебната фаза, който да следи дали разпитът се извършва законосъобразно, за да могат после доказателствата от него да се ползват при решаване на делото, каквото съществува у нас. Защото нашият съдия при разпита пред съдия не е нищо повече от нотариус, който следи дали се спазва законът. Във вече посочените правни системи самият съдия събира доказателствата, той не следи за тяхното събиране. И е обвързан с обвинението, защото от тия доказателства, които е събрал, зависи осъждането на дееца.

Гледане на делото в съда по искане на обвиняемия няма, защото това просто е безумно, не знам как да го кажа по друг начин. Не знам каква а аналогията между тази възможност в нашия процес и строгите срокове за гледане на делото от съда в Германия, която си посочил, не мога да я схвана. Нашият процес от една страна изисква от прокурора да е провел обективно, всестранно и пълно разследване, в което да е разкрил обективната истина и едва тогава да вкара делото в съда. Т.е. да е събрал всички възможни доказателства. От друга, декларира като принцип, че досъдебното производство било "подготвително". Е какво му е подготвителното, след като още в него се разкрива обективната истина за събитието на престъплението. Или наистина да е подготвително и доказването да се разгръща изцяло пред съда в състезателния процес, или да е в сегашния му вид всестранно, но без безумните му поставени ограничения, да не ги изреждам всичките, но "най-великото" е това с искането на обвиняемия. Вътрешното противоречие е крещящо.

В заключение, ама наистина ще ми е интересно да науча къде в европейските демокрации ги има процесуалните институти, които съм изброил. Защото горните дадени ми примери бяха крайно неподходящи.

И наистина в заключение, аз не казвам, че няма недостатъци в немския процес например, това, което казвам, е, че нашият не става за нищо. Или поне не за това, което е записано в чл. 1 от него.

[vmark]

А какво ще кажете за това. Извършен е обиск и претърсване "по горещи следи". Намерени са документи и са извзети. На следващия ден съдията не одобрява действията на полицаите. Те извикват обискираните лица и съставят Протокол за доброволно предаване, вместо да върнат взетото.

[timur]

Колеги тази тема е може би най-противоречивата в целия наказателен процес/досъдебната му част/.Когато съм говорил с дознатели от различни райони на страната навсякъде имат различна практика.В нашия съдебен район изземваме ВД и със протокол за оглед.а пък в някои райони дори изземването на дактилоскопни следи изисква одобрение от съда.И затова е виновен НПК,който не едостатъчно ясен по тази тема.Колкото до протокола за доброволно предаване не виждам никакъв проблем по този начин да се приобщават ВД по делото.Много често ВД се предават с такъв протокол на полицаи,които не са дознатели и те нямат процесуално право да правят процесуално-следствени действия по НПК.

[lexy21]

НПК е виновен за много неща, но не и за протокола за доброволно предаване. Там нещата са ясни, поне за мен и, без да се обиждат някои , за всички, които си четат закона и буквално, и в духа на прокламираните основони принципи на процеса. Вие проблеми в този кодекс не виждате ли, че сте се захванали с един от рядко добре уредените институти? За да не ме обвините в голословие - какво ще кажете за чл. 13, ал. 1 вр. чл. 107, ал. 4 вр. чл. 234, ал. 7 вр. ал. 1-3 от НПК?

[dinev]

колега Gabi1, мисля че говорим за едно и също нещо, а именно знаейки какво трябва да се направи в конкретни случаи умишлено се заобикаля процедурата, спестяват се последващи одобрения и най-лошото е че това при някои съдии минава, а пък човек се пита в крайна сметка формален ли е процесът ни или по установената практика се процедира. следва ли да се толерира това поведение

Следва да се толерира, и се толерира. А на въпросът "защо" колегите ви дадоха изчерпателни отговори. Друг е въпросът, ако лично на Вас не Ви харесва този протокол за доброволно предаване. Е, това си е Ваш проблем. А наказателния процес си е формален, погледнат отвсякъде.